Каква
щастлива усмивка озаряваше нейното червено лице, когато произнесеше думите:
наша Дъмша или леля ви Дъмша! С каква сърдечна радост пееше и играеше
безконечния поток от думи и похвали, на които леля Станка не знаеше мярка! Ние дечурлигата никога не бяхме виждали леля Дъмша. Тя
съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима
вълшебница, която живее някъде си в някакъв приказен град и държи сметка за
всички наши добри и лоши постъпки. Нейният образ ни се представяше прекрасен и
усмихнат, обкръжен от светъл ореол. Нашите наивни мечти я търсеха в оня лазурен
небесен мир, дето поставяхме дядо Господ
и скърбящата негова майка — пречистата света Богородица.
ВЪПРОСИ
0/1
0/1
ВРЕМЕ
0 мин. 0 сек.
0 мин. 0 сек.
ТОЧКИ
0 / 3
0 / 3