ЩЕ БЪДЕШ В
БЯЛО ...
Ще бъдеш в бяло —
с вейка от маслина
и като ангел в
бяло облекло…
А мисля днес;
света прогнил от зло
не е, щом той е
твоята родина.
И ето усъмних се
най-подир
в невярата
тревожна — искам мир.
И с вяра ще
разкрия аз прегръдки,
загледан в две
залюбени очи,
и тих ще пия
техните лъчи, —
ще пия светлина,
лечебни глътки.
И пак ще се
обърна просветлен
света да видя цял
при ярък ден.
И нека съсипни се
той окаже!
(Веднъж ли съм се
спъвал в съсипни,
залутан из
среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и
тогава даже
обломки, от които
да създам
нов свят за двама
ни, и свят, и храм.
/на Лора/