Бях на самия връх
Бях на самия връх на мойта
младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз −
със ярост −
и се учудвам, че останах
жив.
Бях млад, красив и
неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти
глас.
Виновен съм − от твоя
скръбен спомен
не справедливост − милост
искам аз.
И пак сънувам оня светъл
хаос...
(Не подозирах, а съм бил
щастлив.)
Обичах те без милост аз −
със ярост.
И съжалявам, че останах жив.