И да стихнат големите страсти,
и да легна под земен покров –
ще си взема за спомен и щастие
неспокойната дума Любов.
Неспокойния образ ще взема,
две големи и плахи очи –
две заглавия на поема,
дето твоето име звучи.
Едно Черно море – да ме носи;
една чайка – над мен да кръжи;
и тракийските коловози
да ме водят при вити лози.
Един тръпен завой на Марица;
една южна, печална звезда;
една сянка от бор и елица;
един извор със снежна вода.
Един бял лист, на който ще пиша
със един неумиращ копнеж.
И две сълзи, които ти скришом
на прощаване
ще ми дадеш.