Намек
Хей, позволи ми да
ти напомня,
че
аз съм нежно,
наивно
цвете
и
като тиха вода съм скромна…
А
ти небрежно
ми
взе сърцето,
а
ти си ходиш, със мен закичен,
а
аз линея
върху
ревера,
защото
ти си егоистичен,
та
аз не смея
и
да треперя…
Хей,
напомни ми да ти напомня
да
те разсъня,
да
дам насока, –
аз
като тих вир съм вероломна:
който
потъне –
все
е дълбоко!
(Да не забравиш.
Ще
се удавиш.)