Чувство
Бе чувството ни отлетяло...
Сбогувахме се в оня ден.
И ти ми каза на раздяла:
- Мисли понякога за мен!
"Мисли за мен." А аз не мислех.
Аз като филм те преживях.
Аз те забравих и улисан,
по много пътища вървях.
Сега, излишен и самотен,
навлизам в свойте старини.
Звъни нарядко телефона
и по погрешка все звъни.
Девойката коси разкошни,
с винтяга и със панталон
не се провиква вече "Пощаа!",
минавайки край моя дом.
И ме обзема безутешен
копнеж. И искам аз, смутен,
на първия случайно срещнат
да викна: "О, мисли за мен!"
Дано не си ти като мене!
Дано те гледат в тези дни
очи, от обич озарени,
каквито имах аз преди.